Купете автентична къща в сърцето на Копривщица

Това е част от българската история. Красива къща на един от българските герои. Тази къща, превърната в музей, ви връща назад във времето, когато нищо не е било сигурно. С всеки дъх усещате надеждите и мечтите в онези дни.

Разположена в прекрасна градина, атрактивната къща с очарователна дървена фасада е подходящо въведение в изпълнения със събития живот на нейния известен обитател.

Той е роден като Гаврил Хлътев и приема името Георги Бенковски едва при завръщането си в града през 1875 г. Той заема централно място в Априлската революция от 1876 г., но заедно със съратниците си е предаден, което води до смъртта му скоро след това.
Интериорът напомня за комфортен семеен живот, като на върха са разположени долните зимни стаи и летните помещения. Тук има прекрасна веранда, на която е поставено копие на оръдие от черешово дърво. Оттук имате прекрасна гледка към града.

Авантюристичният му живот, включващ няколко държави и самоличности, се оказва един от най-интересните на всички българи, а в крайна сметка той се оказва пламенен борец за независимостта на България, който губи живота си – след предателство – на 33-годишна възраст. В родното му място Копривищица той е почетен не само с родната си къща, но и с голяма каменна скулптура на хълма, която го изобразява как язди кон.

Бенковски е един от организаторите и ръководителите на Априлското въстание срещу турците.

На около стотина метра нагоре по хълма от къщата му се намира красив и величествен паметник на Георги Бенковски. Задължително трябва да го посетите, за да научите повече за живота му.

В тази къща е роден и живял известният български революционер Тодор Каблешков. През 1876 г., по време на въстанието срещу османското робство, той написва Кървавото писмо /написано със собствената му кръв/ и поставя началото на Априлското въстание. Трябва да я посетите. къщата е с много висока художествена и историческа стойност, добре поддържана и в много добро състояние.

Тодор е роден тук през 1851 г. и в нея е изложена неговата родна стая. Това е очарователен дом с богато украсена цветна фасада и горен етаж, излизащ над дворната стена. Животът му е кратък, той умира от собствената си ръка, заловен, след като повежда началото на Априлското въстание през 1876 г. Един от най-силните показани артефакти е прочутото Кърваво писмо, написано с кръвта на първата османска жертва на въстанието.
Комфортният начин на живот е предаден, като нормата са хубавите просторни и привлекателни стаи. Тези на горния етаж са били използвани през летния сезон. Тази къща е моята лична любима къща там.

Експозицията в нея е сбита и разполага с достатъчно материали, показващи живота по онова време, както и с документи и други неща за въстанието през 1876 г.
Тази голяма и внушителна къща е построена през 1854 г. за дядото на Тодор Каблешков. Самата къща е архитектурно бижу, но историята, показана вътре, е най-впечатляващата, която трябва да се проследи.

Младият и страстен Тодор е водач на „Априлското въстание от 1876 г.“ и има основна роля в него, той умира на 16 юни 1876 г., на 25-годишна възраст. Съществуват много интересни истории за семейството на Каблешков и за годините преди въстанието.

Къщата на Лютов е впечатляващ пример за най-добрата архитектура от този период. Построена е през 1854 г. за заможния гражданин на Корпривщица Стефан Топалов от пловдивски майстори-строители.

Тя има богато изрисувани стени и красиви дървени извити тавани. През 1906 г. къщата е продадена на местния търговец Петко Лютов, откъдето идва и името ѝ. На приземния етаж е разположена експозиция на „пласти“ – ръчно изработени цветни покривала от вълна, използвани като подови покривки и удобни дебели завивки за легла. Пластиките са изработени по специални методи на валцуване и пресоване и са оцветени с естествени багрила.

Много впечатляваща е „Хайет“ – централната стая със сложни орнаментални рисунки. В къщата сега са изложени различни текстилни изделия като типичните за Копривщица филцови килими, но също и традиционни рокли.

Разкошно разположена в приятна спокойна градина, тя има великолепен профил. Яркосини крила, двойно стълбище към входа и великолепен богато украсен навес – всичко това създава очарователна гледка.

Тя е закупена през 1906 г. от Лютов, местен търговец на мляко, повече от петдесет години след завършването ѝ от пловдивски майстори.
Вътре могат да се видят красиви стаи. С оригинални мебели от Виена тя е елегантен пример за начина, по който са живели богатите по онова време.

На приземния етаж може да се види изложба на сиви филцови килими, изработени в района през XVIII и XIX век.

Копривщица е част от българската история, а Димчо Дебелянов е един от известните български поети. Родното място на поета символист е красиво и прекрасно разположено.

Лично аз намирам тази улица за най-важната за Копривщица и може би за най-красивата в България. Разположена на тази малка и очарователна уличка, освен зашеметяващите гледки, ще намерите и автентичната малка къща на семейство Дебелянови, която е най-малкият, но според мен най-очарователният музей в града. Родната къща на един много благороден гражданин на Копривщица – хаджи Ненчо Палавеев, сега е галерия и се намира точно срещу къщата на Дебелянов.

В края на улицата има красиво мостче, което свързва два квартала от другата страна на реката, а в другия край на улицата се издига старата величествена църква с невероятна гледка от праговете ѝ. Синият приземен етаж чудесно контрастира с по-тъмния горен етаж и червените керемиди на покрива.

В град Копривщица е родният дом на нежния поет на България – Димчо Дебелянов . Къщата-музей е разположена в живописен двор , в сянката на величествени борове и черешова украса . Сред зеленина и аромат на цветя е сгушена дървена къща с тъмносини стени . Къщата е сравнително скромна , двуетажна , но впечатлява посетителите с великолепната си експозиция от лични вещи на поета . Тя е построена от дядото на поета през 1830 г.

Къщата на Любен и Петко Каравелови е първата от няколкото къщи-музеи, които ще срещнете в Копровщица, когато идвате от главния път. Тя се намира вляво от малката река, която минава през селото, и се състои от затворен ансамбъл от три къщи: зимник от 1810 г. и следователно една от най-старите къщи в Копривщица, лятна къща с веранда и по-малък склад.

Това е бил домът на семейство Каравелови, което сега носи името на двама братя, влезли в историята като двама мъже, посветили живота си на каузата за независима България. Любен главно като журналист, а Петко, по-малкият брат, като политик.

Тук могат да се видят интересни експонати като стара печатарска машина или бюрото на Петко Каравелов, когато е бил министър-председател на България. Продължих да изучавам и различните информационни табла и особено ме заинтригуваха – имайки сред предците си гръцки търговци от Пловдив-Филипополис – коментарите за времето, когато Любен Каравелов е учил в гръцкото училище на този град. Така се казва: „Той е бил свидетел на жестокостта както на гърците, така и на турците. Известно е, че жителите на града до голяма степен са били доминирани от всичко гръцко.

Живеейки там, Каравелов изпитал пренебрежителното и презрително отношение на учителите към него и към всичко, което е българско“. Всичко това накарало Любен Каравелов да възкликне: „България трябва да се освободи от гръцкото духовенство и от турското иго“.